За Балкани на солидарност и борба!
// Обща декларация на участниците в 12-ия балкански анархистки фестивал на книгата в Нови Сад
Между 28 и 30 септември 2018 година много личности и колективи от анархисткото и анти-авторитарното движение на Балканите и не само, се събраха в Нови Сад за 12-ия Балкански анархистки фестивал на книгата. Идвайки от различни места от целия регион, ние говорихме на много езици: сърбо-хърватски, унгарски, румънски, словенски, македонски, български, албански, гръцки и други. Вземайки предвид различните условия, в които се намираме, нашето събиране потвърди, че единственият език, който всички споделяме, е този на борбата и солидарността.
В дните, прекарани заедно, споделихме много опити на борба, обновихме и изпитахме нашите анализи и формулирахме някои конкретни предложения за нашите борби. Преминавайки през всичко това, имахме възможност да осъзнаем някои общи модели, които излизат на преден план в политическите стратегии на управляващите класи навсякъде в региона. За пореден път национализмът е използван като инструмент за посяване на разделения, които да улеснят атаката срещу потиснатите. В същото време национализмът създава опонент-плашило под формата на популистки национализъм, който претендира, че се противопоставя на наистина разррушителните въздействия на капиталистическата офанзива, докато в същото време осигурява на глобалния капитал кървави възможности за неговото реструктуриране.
Както обикновено, национализмът е комбиниран с милитаризъм, подновен религиозен обскурантизъм и патриархалност. Всичко това е ясно представено в новите вълни на напрежения между различни държавни сили и във възхода на популярните национализми ––(напр.между Косово и Сърбия, в Македония и в Гърция, в Босна и Херцеговина, в Хърватска и др.) Като отговор на тези разделящи усилия на управляващата класа, координираните действия и широка балканска кампания срещу национализма, милитаризма и всяка форма на разделение между потиснатите беше изразена като неотложна необходимост. Това може да бъде постигнато единствено чрез обща мобилизация на социалните сили. Един от следващите важни моменти, когато можем конкретно да действаме за тази цел, ще бъде мобилизацията срещу Луков марш в София, България през февруари 2019 година. Участниците в Балканския анархистки фестивал изразяват своята пълна подкрепа за Анти-Луков марш и призовават всички да изграждат локализирани анти-националистически мобилизации и ако е възможно, да дойдат в София. Ние също подчертаваме едновременно нашата отговорност да защитаваме своите структури от фашистки нападения, както и необходимостта да им отговорим.
Паралелно с това, осъзнаваме, че експанзията на глобалния капитализъм достига границите на изчерпаемост на нашата планета. За да компенсира всички тези ограничения , капитализмът използва смъртоносни методи на ограбване и груба експлоатация най-често и продължително под формата на атаки срещу работническите права и околната среда. В този смисъл не е съвпадение, че в последните години на Балканите можем да видим избухването на много борби срещу капиталистическото присвояване на природата: златните мини в Халкидики и Руша Мунтаня, големи хидроелектрически проекти по реки на Балканите, между които в Стара планина в Сърбия, Мура в Словения, Валбона в Албания, фракинга в Румъния и България, извличането на фосилни горива из цяла Гърция, както и в т.нар. „изключителни икономически зони” от местни компании и енергийни гиганти като Репсол, Тотал, Ексон мобайл, Едисон, ако трябва да назовем само някои. Всички те са отделни примери за това как изземващият сектор на икономиката, ръководен от няколко глобални корпорации и защитаван от правния и репресивен апарат на Държавата, завладява територии на Балканите, предлагайки единствено замърсяване и унищожаване на работническите права, както и на местните общности.
В периферията на глобалната капиталистическа система ограбването и войната трансформират огромни сегменти от населението, които се превръщат в мигранти и бежанци. Този процес за нас на Балканите не е просто теоретичен проблем, но също така и жив опит. Докато разнообразното и хетерогенно население търси място, което да нарече дом и да изгради своя живот, то се намира под прицела на капитала и неговите политически структури: първият директно го интегрира в капиталистическата икономика като евтин труд, докато последните го използват като изкупителна жертва, за да оправдаят нарастващия обществен контрол над всички. Свидетели сме на нарастващо наблюдение и репресия над обществото, подхранване на популисткото дясно и подкопаване на солидарността между потиснатите.
Три години след временния неуспех на машината на Крепостта Европа, хора биват хвърлени в затвори, защото са се осмелили да се съпротивляват на режима на дехуманизация, на който са подложени. Случаи като Харманли в България, Мория в Гърция и Рожке в Унгария са само най-известните, които посочват по-големите процеси на репресия и криминализация. В тези процеси на прицел са не само съпротивляващите се мигранти, но също така и самите идеи и практики на транснационална политическа солидарност. Сега, когато балканските и европейски държави до голяма степен си върнаха контрола върху границите, по-тихи, но дори много по-смъртоносни инструменти на криминализация и расизъм биват използвани, за да се изблъскат хората към покрайнините на обществото, често поставяйки ги в нелегалност и подлагайки ги на най-груби форми на експлоатация. Ние признаваме необходимостта да разрушим състоянието на изключване, което е наложено на мигрантите и бежанците, и да разрушим нечовешкия европейски режим на граници и концентрационни лагери. Подкрепяме всички солидарни действия срещу центровете за задържане, горещите точки и криминализацията на мигрантите като цяло.
Тазгодишният Балкански анархистки фестивал предостави също място за среща между синдикалистки инициативи от Балканите, организирани отдолу нагоре, от която среща имахме шанса да се запознаем с неотдавнашните борби на корабостроителните работници в Пула и Риека, Хърватска, работничките от сектора по чистота в Косово, борбата на работници от вериги на супермаркети и магазини за кафе в Гърция, логистичния сектор в България и други. Виждайки как тези борби споделят много сходства, и особено имайки предвид свързаността на капитала на Балканите, се съгласихме, че трябва да засилим бъдещата взаимна подкрепа и споделена информация. Създадохме обща информационна форма за споделяне и предприехме други конкретни стъпки, които се надяваме, ще улеснят работническата солидарност на Балканите. Нови канали на информация ще улеснят работническата солидарност и ще позволят ефикасна координация на преките действия в целия регион. Съобразно с това, представените на фестивала анархо-синдикалистки и радикални синдикалистки организации, работещи отдолу нагоре, потвърдиха своята позиция да се фокусират върху организирането на борбата на работните места, да помагат на работниците да се самоорганизират и да агитират за международна класова борба на Балканите.
Накрая, решихме да се срещнем следващата година в София, България за 13-ия ежегоден Балкански анархистки фестивал на книгата. Анти-авторитарното и анархистко движение там ще се събере, за да предостави пространство за продължаване на нашите борби и също така да чества стогодишнината от създаването на Анархистката федерация в България.
Срещу национализма и капитализма! За Балкани на солидарност и борба!
Никое име не ни разделя, никаква нация не ни обединява!
Участници в 12-ия Балкански анархистки фестивал на книгата
Нови Сад, 30 септември 2018 г.
